Погледни дълбоко в очите
и ще видиш някогашния пламък,
когато бяха още живи мечтите
и сърцето не беше от камък.
Погледни навътре в душата,
ще видиш пустиня без живот,
а някога не побираше сърцата
готови за крилатата любов.
Погледни какво от мен остана
и ще видиш твоите следи,
в белези душата ми е цяла
а тялото..., тялото мълчи...
© Доби Константинова Всички права запазени