Погледни дълбоко в очите
и ще видиш някогашния пламък,
когато бяха още живи мечтите
и сърцето не беше от камък.
Погледни навътре в душата,
ще видиш пустиня без живот,
а някога не побираше сърцата
готови за крилатата любов.
Погледни какво от мен остана
и ще видиш твоите следи,
в белези душата ми е цяла
а тялото..., тялото мълчи...
© Доби Константинова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
