8.12.2010 г., 14:23

Погрешно...

1K 0 1

 

На грешното място,

във грешното време...

С погрешни надежди

за грешни мечти...

 

Не съм аз за тука,

безцелна се лутам…

А изходът...

 е просто блян...

 ...........

 

Болезнено чувствам...

Болезнено вярвам...

Болезнено зная –

въртя се във кръг...

 

Не мога до края...

Не мога, не зная!...

И всеки ден

ми носи малка смърт...

...........

 

Завинаги търсеща,

сърцето прекършваща...

Съзнавайки,

че болката не ще да отшуми...

 

Аз гасна забавено,

сърцето предадено...

От всичките

залъгващи искри...

...........

 

Обърквате ме, блянове,

разкъсвате ме, блянове,

 

боли!!!...

...........................................

...........................................

 

Угасвам забавено,

угасвам изстрадано...

Угасвам...

неразпалена...

............................................

............................................

 

На грешното място,

издъхваща, търсейки...

Химерни блянове

в реалността...

 

Аз чакам отчаяно,

и чакам за свършване...

Завинаги!

Завинаги сама!...

...............................................

...............................................

...............................................

...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...