Погубена душа
Не я обърквай с погрешните си знаци,
Писна й от празни стъпки извървявани по пътя на мълчаливостта.
Загубена е тази нейна кауза,
Боли я да те вижда пак!
Бягай и не я докосвай с омайващ поглед и с твойта красота,
Недей да питаш блуждаещите във въздуха слънца,
къде е теб не те интересува,
душата й е в мъки и сълзи,
уби една любов трупана с години
И
радостта на пламваща в сърцето й заря.
........
Там, някъде, по редове и страници из книгите на любовта, извяват се сълзи в безкрайността,
късно е...
Погубена е в мъките на вечността.
Изгуби я и няма да я видиш скоро с усмивката на вечността...
Беше твоя, но не пожела ...
Беше и я пусна като камък в пещера.
П.П. .(С този текст описвам повечето хора какво биха направили.)
Истинската любов не умира.Тя остава, но бива притъпена от нашето съзнание с което успяваме много благополучно да си втълпим, че сме оставили всичко в миналото.Душата ни дълбоко в нас продължава да страда, без да е толкова явно.Дайте време на всяко нещо, то просто стои в пространството и си чака точния момент да се случи.За тази цел, обаче, живейте със сърцето си, за да не умирате всеки ден. Не се правете на интересни, като се карате и не давате шанс на хората.Всички сме грешници , всички имаме мъки, страхове, всички искаме да бъдем обичани и ценени, но дали всички се държим така, както искаме другите да се държат към нас?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велла Неделчева Всички права запазени
