Погубено приятелство
отново пред тебе стоя,
в очите те поглеждам,
после тъжно глава свеждам.
Опитвам се да скрия сълзите
и тайно бърша си очите,
ала да скрия болката в душата
е по-трудно, отколкото да залича тъгата.
Ти казваш: "Никой няма да ни раздели!
Приятели ще бъдем вечно!"
Усмихвам се, но нещо ме изгаря -
сърцето ти за друга се отваря,
в душата ми порой вали
и раната не спира да кърви!
Изправи се пред мен
в този труден ден
и със мен говори -
истината ми кажи!
Нея обичаш, нали?
Не се бой, че ще ме заболи!
Щом ти си щастлив
и аз ще бъда щастлива,
щом тя е по-красива -
моя милост си отива!
Бяхме приятели, уви,
и уж никой нямаше да ни раздели,
но ето, че любовта го направи
и мене сама ме остави.
Е, приятелю любими,
бъдете двамата щастливи,
но знай, че аз те обичам така,
както тя никога не би могла!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени