Oct 29, 2007, 12:03 PM

Погубено приятелство

  Poetry
679 0 1
Ето ме, сама
отново пред тебе стоя,
в очите те поглеждам,
после тъжно глава свеждам.
Опитвам се да скрия сълзите
и тайно бърша си очите,
ала да скрия болката в душата
е по-трудно, отколкото да залича тъгата.
Ти казваш: "Никой няма да ни раздели!
Приятели ще бъдем вечно!"
Усмихвам се, но нещо ме изгаря -
сърцето ти за друга се отваря,
в душата ми порой вали
и раната не спира да кърви!
Изправи се пред мен
в този труден ден
и със мен говори -
истината ми кажи!
Нея обичаш, нали?
Не се бой, че ще ме заболи!
Щом ти си щастлив
и аз ще бъда щастлива,
щом тя е по-красива -
моя милост си отива!
Бяхме приятели, уви,
и уж никой нямаше да ни раздели,
но ето, че любовта го направи
и мене сама ме остави.
Е, приятелю любими,
бъдете двамата щастливи,
но знай, че аз те обичам така,
както тя никога не би могла!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...