С тихи стъпки идваш неканен
в съня ми, избледнял от тъга.
Открехваш вратата на съзнанието
и зад нея виждаш само вина.
Разхождайки се в мислите ми,
виждаш колко много съм виновна.
Наказваш ме като изпиваш мойта сила
и завършваш отмъщението си с целувка.
Изтощена падам пред краката ти
и ръце към теб протягам.
Довърши ме! Нека да боли!!!
Погуби ме!!! Няма да избягам!