Слаб ангел ми пърха в гърдите!
Но имам студено челó!
С червено перде пред очите
си сипвам във чашата - сто!
Но нещо - ужасно ми липсва -
Коремът ми вие от глад!
От вируси... взе да ми писва!
Ще сготвя чорба за обяд...
И слагам чист съд на котлона.
Наливам вода да заври.
Изваждам пакет макарони
и филе от кокоши гърди.
Накисвам - месото да кипне.
Капвам му малко оцет.
Фиденцето, също го сипвам,
и почвам да чакам обед.
В това време правя салата -
шопска, без чушки и лук.
Оправям си даже - кревата,
хвърлям и малко боклук.
Обаче... не спирам да пия -
Ракия - без никакъв лед.
Опитвам със спирт да открия
ваксина за вируса клет!
Но пиейки, сладко заспивам.
Хъркам си даже насън!
И чорбата кипи настойчиво,
а котката бяга навън!
Събужда ме - вой на сирена!
Пушек се вие край мен!
Съседът крещи в сутерена:
- Пак е пиян тоз кретен!
А носът ми долавя промяна
с дъх на запален найлон!
От ужас - прескачам дивана -
Пламнал е моят... котлон...
.....
Вирус... в гърдите ми пърха!
Не пия... ракия с чорба!
Котката, мърка ли... мърка!
Тежка е тази... съдба!
Юри
Йовев
Май
2020 г.
© Yuri Yovev Всички права запазени