Пожелайте ми сполука
Ех, дойде накрая той -
Училищният първи ден!
Чувствам го, като рожден,
сякаш че е само мой...
И търпението свърши -
Сякаш бе безкрай далече,
но пристигна, тук е вече,
свърши лудницата вкъщи.
Всяка сутрин питах мама
дали пък не е точно днес
и направо бях във стрес,
че май вечно ще го няма...
Но дойде и аз с букет,
и със първата тетрадка
чувствам се голям, накратко,
като супермен-атлет.
И звънчето ме зове
с глас от тайни и наука -
Пожелайте ми сполука
и отличник да съм все!
15.09.2025.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
