Покаяние
На ранната утрин във здрача
в ухото ми дуднеш въпрос.
Мърморя: „Недей ме закача!...”
И чувам те: „Ей, че си прост!...”
Със белези пресни накичен,
с нашарен от ноктите гръб,
в лицето на смъртник приличен,
потънал съм в мирова скръб.
Каква беше тази ракия?
Довърши ме снощи!... Менте!...
От днес вече спирам да пия!
Позорът ми пълен е с теб!...
Но снощи видя ми се друга,
направо докара ми стрес,
та кръшнах на мойта съпруга...
И силно разкайвам се днес!
Прострян и почти безтелесен,
с тежаща оловна глава,
обмислям проблема нелесен,
и как ще се справя с това.
До мене - същинска Горгона!...
А аз - на нагона във плен!
Жена ми пред теб е Мадона!
Така се срамувам от мен!...
В главата ми блъскат се мисли,
в гърдите тежи ми вина!
Ще трябва и прошка да искам
от моята скъпа жена!...
Направо в душевна съм криза!...
Каква нечестива съм твар!...
От днес вече в кръчма не влизам!...
А само...във качествен бар!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
!
