На ранната утрин във здрача
в ухото ми дуднеш въпрос.
Мърморя: „Недей ме закача!...”
И чувам те: „Ей, че си прост!...”
Със белези пресни накичен,
с нашарен от ноктите гръб,
в лицето на смъртник приличен,
потънал съм в мирова скръб.
Каква беше тази ракия?
Довърши ме снощи!... Менте!...
От днес вече спирам да пия!
Позорът ми пълен е с теб!... ...