Покой ми дай
Не те забравих, знаеш ли, не те прежалих?!
Не ще да бъдеш преход ти към някой друг.
Не те целунах, помниш ли, не те погалих?!
Усещаше, че виех, че те губя... но без звук.
Не те погребах, виждаш ли, не те зарових?!
Троша си спомените, колко жалко...
Не те осъдих, помниш ли, не проговорих?!
Сега каквото и да кажа, ще е малко...
Не съм умряла, чуваш ли, не съм и жива?!
Но от сега по-силно никога не е боляло.
Не знам да плача, помниш ли, не ми отива?!
Но от сега по-често никога не е валяло.
Не се отчаях, знаеш ли, не се прекърших?!
Но на дланта ми ще е вечно твоят лик.
Не те погубих, помниш ли, не го извърших?!
Остави ме, да знаеш, че си ми длъжник!
Не те намразих, виждаш ли, не се и влюбих?!
Душата ми обаче... остана тъмен кът.
Не спрях да моля, помниш ли, не се изгубих?!
Чрез мъката Бог винаги ми дава верен път!
Не те обичам, чуваш ли, не съм нещастна?!
И лъжа те. Виж, как те лъжа във яда си.
Не те последвах, помниш ли, а ти угасна?!
Защо, не го побирам във ума си...
Не те заклевам, знаеш ли, не те проклинам?!
Не се заканвам заплашително със пръста.
Не те изслушах, помниш ли, и не заспивам...
И нека ми, сега си нося кръста!
Не се оплаквам, виждаш ли, не се получи?!
Но дай ми мир! Покой ми дай!
Не те сънувах, помниш ли, не ме научи?!
Обхождам стаята с очи от край до край...
Не се променям, чуваш ли, и ти говоря...
Най-скъпият си ти! Най-милият в света!
Не спрях да търся, помниш ли, не спрях да ровя?!
Най-светлият ми образ... в най-черната земя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миа Александрова Всички права запазени
