11.11.2010 г., 14:44 ч.

Покръстване с любов 

  Поезия » Бели стихове
912 0 1


Прелива чрез вятъра молещата се душа.

Избеляват слънчевите рани.

Разраства се оскъдната нежност.

Тихо като при причастие

Осветлява се тъгата.

И в шепата на мрака

долитат светулки.

В мирото на радостта

просиява венчилото

на кръста.

© Лияна Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • светулките развалиха всичко.
    "венчилото на кръста" не го разбрах съвсем, или поне крие риска да носи негативно настроение.
Предложения
: ??:??