Павче (Павлина)
18 29
12.05.2023 г., 11:31 ч.

Покълване 

  Поезия
208 4 4

Небето днес е сресано на облак

от гъсти, неразплетени вълма

и ниско се е спуснало, така че

ухае дъждоносно над града.

 

Копринената грива на гръдта му,

разрошена от вятъра вали.

Земята сладко пие тежестта му,

та жадната си пръст да утоли.

 

В такова време плача неизбежно –

до всяка капка, по една сълза.

Дърветата разлистват се копнежно,

забравили за зимната тъга.

 

Небето плаче заедно със мене.

Очите ми са пълни езера,

а в тях се къпе ярка, отразена,

разцъфналата от дъжда дъга.

 

Просветва слънцето след птиче ято,

а облакът разрошен отлетя.

Най-влюбващото време е, когато

от семенце покълва пролетта.

 

© Павлина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??