(Честито на именниците)
Ключa очакван с устни ми подаде.
Разтворих си вратите, за да влезеш.
Полази ми сърцето, ти - Игнате...
отдавна чаках те да дойдеш.
Гощавам те с безсънните си нощи,
омесени със аромат на дюли.
Тръпчинкова преглъщай ме със виното,
до жар изтляло в моите зеници.
От дланите ти струите потичат
на парещо, задъхано стенание,
и устните ми в твоите се вричат, ...