Ключa очакван с устни ми подаде. Разтворих си вратите, за да влезеш. Полази ми сърцето, ти - Игнате... отдавна чаках те да дойдеш. Гощавам те с безсънните си нощи, омесени със аромат на дюли. Тръпчинкова преглъщай ме със виното, до жар изтляло в моите зеници. От дланите ти струите потичат на парещо, задъхано стенание, и устните ми в твоите се вричат, че могат да простят, и да обичат. Мигът разтвори чудните врати на Рая, и аз те пуснах, да останеш в мен. Полази ми сърцето и душата... Без тебе Мъчница ще бъде моят ден.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.