13.06.2021 г., 1:18

Полет

1.4K 1 9

На детската площадка

се събрали Радка,

Вера и Виолета.

- Излитаме с ракета! -

извикаха задружно.

И без много да е нужно

озоваха се направо там, 

в космоса голям.

- Минахме покрай една планета! -

възкликна Виолета.

- Това е красивата Венера! -

извика с пълно гърло Вера. -

Макар да е така чаровна,

да знаеш, че е и отровна.

Да продължаваме нататък 

сред космическия блясък!

Със един отскок и раз

озоваха се на Марс.

След това на Юпитер, Сатурн,

Уран, Плутон, Нептун.

Обиколиха всичките планети.

Срещнаха дори комети.

Заваля и изведнъж 

метеоритен дъжд.

А след минута само

стигнаха до Слънцето голямо.

- Тук е жива клада! -

възмути се малка Рада. - 

Как гори, гори, гори!

- Да, направо от зори! -

рече Вера в обобщение.

И стигнаха до заключение

да стоят далеч от него,

инак ще настане страшна жега.

Потеглиха отново със ракета

Вера, Радка и Виолета.

Завърнаха се у дома,

на планетата Земя.

 

Но в играта тъй улисани, 

че направо бяха слисани

как на тяхната планета

Слънцето не свети.

Изгряла е Луната

и приканва тя децата

да потънат в сън дълбок.

А утре пак с един отскок

ще отидат там, където

подскаже им сърцето.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Бойчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

21 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...