На детската площадка
се събрали Радка,
Вера и Виолета.
- Излитаме с ракета! -
извикаха задружно.
И без много да е нужно
озоваха се направо там,
в космоса голям.
- Минахме покрай една планета! -
възкликна Виолета.
- Това е красивата Венера! -
извика с пълно гърло Вера. -
Макар да е така чаровна,
да знаеш, че е и отровна.
Да продължаваме нататък
сред космическия блясък!
Със един отскок и раз
озоваха се на Марс.
След това на Юпитер, Сатурн,
Уран, Плутон, Нептун.
Обиколиха всичките планети.
Срещнаха дори комети.
Заваля и изведнъж
метеоритен дъжд.
А след минута само
стигнаха до Слънцето голямо.
- Тук е жива клада! -
възмути се малка Рада. -
Как гори, гори, гори!
- Да, направо от зори! -
рече Вера в обобщение.
И стигнаха до заключение
да стоят далеч от него,
инак ще настане страшна жега.
Потеглиха отново със ракета
Вера, Радка и Виолета.
Завърнаха се у дома,
на планетата Земя.
Но в играта тъй улисани,
че направо бяха слисани
как на тяхната планета
Слънцето не свети.
Изгряла е Луната
и приканва тя децата
да потънат в сън дълбок.
А утре пак с един отскок
ще отидат там, където
подскаже им сърцето.
© Петя Бойчева Все права защищены