30.08.2011 г., 16:40

Полет

1K 0 0
*** *** ***

Мисля че беше лято,
видях те и помислих че сънувам,
в облаците се понесох.

Видях, че плачеш, приближих се и ти казах:
"Недей, понякога нещата не стават както ние искаме,
това е просто още един лош ден.

За мен няма лоши дни щом ти си до мен.
Обичаш моята усмивка,
но ме караш все да плача.

Като малките деца хванати сме за ръка,
разхождахме се боси под дъжда.

Не плачи, мила, това е просто още един лош ден!

*** *** ***

Това стихотворение(ако мога така да го нарека) го измислих преди доста време, но се пристраших едва сега да го напиша някъде. Не е кой знае какво на мен ми харесва

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...