9.02.2006 г., 17:27

ПОЛОВИН СЪРЦЕ

1.2K 0 5
                Половин сърце


Много пъти в съня ми ти идваше плахо,
като ангел долиташе с бели криле
и ми припомняше чудното време,когато
бяхме слети в прегръдка сърце до сърце.

Много пъти се будех обляна в сълзи,
твоят глас ме изтръгваше с вик от сънния унес,
и усещах как болка горчива към мене пълзи,
тази болка душата ми трови и днес.

Много пъти прогонвах всяка мисъл за теб
и се скиташе твоят образ отвъргнат,бездомен,
но се връщаше сам като скитник отчаян и клет
и се впиваше в мен като спомен.

Много пъти безпаметно търсех забрава,
исках страшната болка да спре,
но разбрах - след края на една любов остава
парещ спомен в половин сърце...

05.06.2005г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Шутева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • но разбрах - след края на една любов остава
    парещ спомен в половин сърце...
    ...
    Силна истина!
    И в сравнеие с този, последните ти стихове се катерят към върха,мила!
    Прегръщам те!
  • Много благодаря за положителния отзив,Вал,оценявам го!!!
  • Прекрасен стих!!! 6+!
  • Радвам се,че Вам се хареса
    стиха на тази поетеса!!!Благодаря!
  • Пленително и доста вьзхитително

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...