9 feb 2006, 17:27

ПОЛОВИН СЪРЦЕ

  Poesía
1.2K 0 5
                Половин сърце


Много пъти в съня ми ти идваше плахо,
като ангел долиташе с бели криле
и ми припомняше чудното време,когато
бяхме слети в прегръдка сърце до сърце.

Много пъти се будех обляна в сълзи,
твоят глас ме изтръгваше с вик от сънния унес,
и усещах как болка горчива към мене пълзи,
тази болка душата ми трови и днес.

Много пъти прогонвах всяка мисъл за теб
и се скиташе твоят образ отвъргнат,бездомен,
но се връщаше сам като скитник отчаян и клет
и се впиваше в мен като спомен.

Много пъти безпаметно търсех забрава,
исках страшната болка да спре,
но разбрах - след края на една любов остава
парещ спомен в половин сърце...

05.06.2005г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Шутева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • но разбрах - след края на една любов остава
    парещ спомен в половин сърце...
    ...
    Силна истина!
    И в сравнеие с този, последните ти стихове се катерят към върха,мила!
    Прегръщам те!
  • Много благодаря за положителния отзив,Вал,оценявам го!!!
  • Прекрасен стих!!! 6+!
  • Радвам се,че Вам се хареса
    стиха на тази поетеса!!!Благодаря!
  • Пленително и доста вьзхитително

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...