И луната не е сама
тази вечер аз съм й сянка
и съм цялата полъх, и съм чудно добра
как си приличаме - две полулунни осанки.
Гледам я с нежност,
тя разпръсква над мен светлина
и доближила пръстчета между километри безбрежност
рисувам своята тиха тъга.
Как ми харесва!
Тъй леко шептя своите тайни унесена,
а тя ми отвръща с усмивка едва: "Глупаче, отива ти весела!"
Дай ми тази вечер късче от себе си, ...