11.06.2014 г., 22:19

Полусемеен свят

412 0 0

Прекрачихме щастливи прага на бъдещия дом.
 Заклевам се – видях, дори таванът стори ни
поклон. С любов нареждах бъдещите вещи на
две събрани във едно сърца и без страх към
бъдещето тръгнах по горящи стъкълца…

 

Натрупахме камари книги и посуда, спомени
за сив и светъл ден. Никога и не се замислих,
че можеш и без мен. Карахме се – вярно и
нощите горяхме в плам. Но не знаех, че след
теб ще меря не с душа, а килограм.

 

Ей така – на едро, като грамадата в почти
семейния ни дом, в който неусетно студенината
намери си подслон. Защото бях безумно грешна,
ти – леден великан и трябваше логично да
си тръгне общият ни свят полусъдран.

 

Няма връщане, когато пътищата слети трябва
да се разделят, но някога ще сме щастливи
пак след полусемейния ни свят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослава Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...