danda (Даниела)
358 1120
12.08.2010 г., 11:53 ч.

Полусънно 

  Поезия » Друга
577 0 3

Щом докосна в полусън ръцете ти мънички, сине,

разбирам защо съм родена в този свят чумав, проклет,

диво - нежни реки избуяват в очите, безименни

бликат, парят в гърдите ми свити, топят ледове.

Не съм фея, та в съня за любов да орисвам,

и магиите бели от катуна край пътя не купих,

но те галя, от обич безмерна стъписана

и се моля, в летежа си зло да не случваш!

Аз от раните тежки, жестоки, поука не взех,

и до днес ме прострелват думи, погледи, клюки,

но разбрах: да живееш се иска неземен копнеж,

и в душата омраза недей да заключваш!

В небето чакат бури, зими - ти ще устоиш,

дори в смъртта пред Бога пак за теб ще моля!

И винаги за теб до кръв, до кокал ще боли,

дано в съня с добро за мен да си припомняш.

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??