10.05.2006 г., 22:23

Полярни нощи

841 0 0
Лежа до теб, а съм самотна
сякаш прегърнала съм леден къс
Дори да ти прелея цялата си кръв
не мога да те стопля
Струва ли си да нося този кръст?

В страната на сънищата отдавна пътуваш,
а аз от часове не мога да заспя
Ти пак любимите си айсберги сънуваш,
а аз умувам как да те стопя

Мечтая как ще те превърна в пламък
Ще разваля магията, която те държи в плен
Копнея някой ден сърцето ти от камък
да се събуди и да затупти за мен

Надеждата ми бори се за въздух,
затрупана под тежки преспи сняг
Нямат ли край тези полярни нощи
или е време да потърся нов бряг?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аве Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...