May 10, 2006, 10:23 PM

Полярни нощи

  Poetry
843 0 0
Лежа до теб, а съм самотна
сякаш прегърнала съм леден къс
Дори да ти прелея цялата си кръв
не мога да те стопля
Струва ли си да нося този кръст?

В страната на сънищата отдавна пътуваш,
а аз от часове не мога да заспя
Ти пак любимите си айсберги сънуваш,
а аз умувам как да те стопя

Мечтая как ще те превърна в пламък
Ще разваля магията, която те държи в плен
Копнея някой ден сърцето ти от камък
да се събуди и да затупти за мен

Надеждата ми бори се за въздух,
затрупана под тежки преспи сняг
Нямат ли край тези полярни нощи
или е време да потърся нов бряг?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аве All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...