11.12.2019 г., 13:35

Полъх от Сандански

1.4K 3 4

Колко хубаво е само,

Пирин да запей!

Сред Санданска Бистрица,

едно градче живей.

 

И Сандански се нарича,

този земен рай,

колко радост ти ми носиш,

и любов безкрай.

 

Тук роден е и живял,

тракиецът Спартак,

храбър войн от старо време,

бил е той юнак.

 

Колко паркове ли има,

в нашата земя,

но от твойте по-красиви,

няма на света.

 

Даже и сърце да пукне,

в мен да изгори,

слънцето за теб ще грее,

в моите очи.

 

И сърцето ми ще бъде,

вечно с теб до край.

Ех, Сандански, моя радост,

моят земен рай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Бодуров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, има какво още да се каже, но стихът ще стане много обемен и скучен, благодаря Иван Митов.
  • Хубав, жизнерадостен стих! Градът ти наистина е много красив особено парка! Поздравления!
  • Благодаря, Каролина.
  • Прекрасен град с много енергия от Балкана! Така си го и описал! Поздрав

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...