Красиво беше, когато те целувах!
Красиво беше, когато цяла в теб потъвах!
Очите ти до болка някога жадувах...
С теб от нищичко не се страхувах...
Но помислих ли тогава колко ще боли,
когато кажеш ми, че продължаваш -
защото щастие не можеш да намериш в моите очи?...
Защото друго нещо... по-достойно... заслужаваш!
Помислих ли тогава колко ще боли,
че и като приятел няма да те имам?...
Помислих ли, че всичко ще се разруши,
че аз самата по малко ще се сривам?...
А понякога отново искам
да потъна в твоите очи...
до болка ръцете ти да стискам...
онзи пламък пак да загори...
Но когато ти пред мен застанеш -
аз обръщам своята глава!...
И на ум се моля да престанеш
да се луташ в мойта самота!!!
И когато ме погледнеш с насмешка...
знаеш ли какво се случва вътре в мен?
Осъзнавам, че си най-голямата ми грешка,
но сърцето ми е още в твоя плен...
Но всичко вече свърши!
Срути се с гръм и трясък!
Сърцето ми отново се прекърши...
разпиля се като морски пясък!
И дали ще мога пак да събера
песъчинките - от теб разронени до болка?...
Ще мога ли наново да ги подредя?
И да се опитам сърцето си да съживя?...
Някога ще мога ли отново да повярвам
в хората... и в любовта?...
Или докрай сърцето ми ранено ще се дави -
в морската солена ледена вода?...
© Ирина Всички права запазени