Красиво беше, когато те целувах!

Красиво беше, когато цяла в теб потъвах!

Очите ти до болка някога жадувах...

С теб от нищичко не се страхувах...

Но помислих ли тогава колко ще боли,

когато кажеш ми, че продължаваш -

защото щастие не можеш да намериш в моите очи?...

Защото друго нещо... по-достойно... заслужаваш!

Помислих ли тогава колко ще боли,

че и като приятел няма да те имам?...

Помислих ли, че всичко ще се разруши,

че аз самата по малко ще се сривам?...

А понякога отново искам

да потъна в твоите очи...

до болка ръцете ти да стискам...

онзи пламък пак да загори...

Но когато ти пред мен застанеш -

аз обръщам своята глава!...

И на ум се моля да престанеш

да се луташ в мойта самота!!!

И когато ме погледнеш с насмешка...

знаеш ли какво се случва вътре в мен?

Осъзнавам, че си най-голямата ми грешка,

но сърцето ми е още в твоя плен...

Но всичко вече свърши!

Срути се с гръм и трясък!

Сърцето ми отново се прекърши...

разпиля се като морски пясък!

И дали ще мога пак да събера

песъчинките - от теб разронени до болка?...

Ще мога ли наново да ги подредя?

И да се опитам сърцето си да съживя?...

Някога ще мога ли отново да повярвам

в хората... и в любовта?...

Или докрай сърцето ми ранено ще се дави -

в морската солена ледена вода?...