Помниш ли, помниш ли дългите дни,
нашите мигове помниш ли?
Помниш ли заника, греещ в мечти?
Пулса в гърдите ни, помниш ли?
Помниш ли шепота на есента,
който обагри телата ни?
Помниш ли топлия бриз на нощта,
галещ с любов сетивата ни?
Помниш ли, помниш ли моя обет
на ябълков цвят с аромата?
Помниш ли думи любовни безчет
в залеза на тишината?
Вечно ще помниш моите очи,
през тях душата се лее.
Щом преродиш се отново, помни,
твоята за мен ще копнее…
От приятел: https://suno.com/song/b7a80085-15a0-4316-b61a-c0ab3095d13f?fbclid=IwZXh0bgNhZW0CMTEAAR0-WljLLRZ0IqpCcqoKDru54RAMtKGD7MVkIBYWYMBKoIJcensb1cvtWzY_aem_ZmFrZWR1bW15MTZieXRlcw
© Златка Чардакова Всички права запазени