Помниш ли...
Помниш ли първата ни среща,
беше през лятото горещо...
Времето сякаш беше спряло
и превърнахме се в цяло!
Слънцето грееше красиво,
а ние гледахме се тъй мило...
Исках този миг завинаги да продължи,
че искаш същото, пише го в очите ти!
... А когато влакът ми дойде,
очите ти се промениха,
сякаш в моите се преродиха...
Същите страхливи и пълни с надежда,
че ще се обичаме все така силно и някак невежо...
До днес аз все така живея
с онзи ден и край не вижда любовта.
Ще идвам и ще си отивам...
А всъщност все над теб ще бдя!
И разстоянието да се опита да ни раздели.
... Ще му попречим, нали?!
Защото обичта по-силна е, когато има сълзи...
От тях после раждат се цветя...
спира да боли...
и се чувстваме щастливи!
беше през лятото горещо...
Времето сякаш беше спряло
и превърнахме се в цяло!
Слънцето грееше красиво,
а ние гледахме се тъй мило...
Исках този миг завинаги да продължи,
че искаш същото, пише го в очите ти!
... А когато влакът ми дойде,
очите ти се промениха,
сякаш в моите се преродиха...
Същите страхливи и пълни с надежда,
че ще се обичаме все така силно и някак невежо...
До днес аз все така живея
с онзи ден и край не вижда любовта.
Ще идвам и ще си отивам...
А всъщност все над теб ще бдя!
И разстоянието да се опита да ни раздели.
... Ще му попречим, нали?!
Защото обичта по-силна е, когато има сълзи...
От тях после раждат се цветя...
спира да боли...
и се чувстваме щастливи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрийка Германова Всички права запазени
