MeDeNaTa (Димитрийка Германова) MeDeNaTa (Димитрийка Германова)
5
Feb 12, 2008, 12:31 PM

Помниш ли...

  Poetry
1.4K 0 1
Помниш ли първата ни среща,
беше през лятото горещо...
Времето сякаш беше спряло
и превърнахме се в цяло!

Слънцето грееше красиво,
а ние гледахме се тъй мило...
Исках този миг завинаги да продължи,
че искаш същото, пише го в очите ти!

... А когато влакът ми дойде,
очите ти се промениха,
сякаш в моите се преродиха...
Същите страхливи и пълни с надежда,
че ще се обичаме все така силно и някак невежо...

До днес аз все така живея
с онзи ден и край не вижда любовта.
Ще идвам и ще си отивам...
А всъщност все над теб ще бдя!

И разстоянието да се опита да ни раздели.
... Ще му попречим, нали?!
Защото обичта по-силна е, когато има сълзи...
От тях после раждат се цветя...
спира да боли...
и се чувстваме щастливи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрийка Германова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0