Помниш ли целувките парещи,

устните, от страст изгарящи?

Помниш ли миговете, с любов изпълнени,

колко щастливи бяхме ние двамата влюбени?

Всичко забравил си ти,

а в моето сърце тлеят от тебе следи.

Любовта ти голяма лъжа ли беше?

Не знам, но моето сърце истински за теб гореше.

Милиони сълзи за теб изплаках.

Глупаво, да се върнеш, от теб очаквах.

Малко по малко разкъсваше моето сърце

с твоето безразлично мълчание.

Дори на раздяла нито дума не каза.

Погледът ти студен като нож ме сряза.

Плахо те целунах, силно те прегърнах,

„обичам те„ казах и си тръгнах.