Помня . . .
Помня...
Онази бяла къща,помня.
Океанът,
твоя танц
и пясъка и песните и огъня...
Помня
лятото и
вятъра,
и вярата,
и топлината.
Помня...
Виното,
и думите – онези истини, -
онези тъмни спомени
в сърцето ти,
които исках да удавиш...
Помня...
Очите ти,
смехът,
мълчанието...
Нощното мълчание,
сълзите,
тихите вълни,
луната...
Помня...
Телата ни във синя нощ -
душите в огън, във вода, -
душите в океан...
В небе от искащо великолепие...
Секунда, още, век...
И падане -
във смях от най-истинската радост...
Помня...
Помня...
А после облакът...
Над всичко – черен облак.
Скала назъбена в небето!
Камъни и кръсяк!
Рязко!
Падат!
С трясък!
Падам!
Очите ми не виждат!
И целият не чувам!
И целият не искам!
Дни!
- Аз как да съществувам?!
Смъртта на най – красивото!
Смъртта на всички цветове!
Сезоните,
годините...
Проклетите години!
Часовете в стаята,
стените.
Другото мълчание...
И саждите по мене
и сълзите...
Прозорецът и есенното нищо...
Нощите
и бялата ти сянка,
която идва точно в три,
когато сънищата се прозяват.
Когато всеки свят заменя друг...
Когато тихо питаш:
- Помниш ли,
онази бяла къща,
океана,
моя танц,
и пясъка, и песните, и огъня ?
Когато с пръсти галя сянката
и глухо отговарям:
- Помня...
Онази бяла къща,помня.
Океанът,
твоя танц
и пясъка и песните и огъня...
Помня
лятото и
вятъра,
и вярата,
и топлината.
Помня...
Виното,
и думите – онези истини, -
онези тъмни спомени
в сърцето ти,
които исках да удавиш...
Помня...
Очите ти,
смехът,
мълчанието...
Нощното мълчание,
сълзите,
тихите вълни,
луната...
Помня...
Телата ни във синя нощ -
душите в огън, във вода, -
душите в океан...
В небе от искащо великолепие...
Секунда, още, век...
И падане -
във смях от най-истинската радост...
Помня...
Помня...
А после облакът...
Над всичко – черен облак.
Скала назъбена в небето!
Камъни и кръсяк!
Рязко!
Падат!
С трясък!
Падам!
Очите ми не виждат!
И целият не чувам!
И целият не искам!
Дни!
- Аз как да съществувам?!
Смъртта на най – красивото!
Смъртта на всички цветове!
Сезоните,
годините...
Проклетите години!
Часовете в стаята,
стените.
Другото мълчание...
И саждите по мене
и сълзите...
Прозорецът и есенното нищо...
Нощите
и бялата ти сянка,
която идва точно в три,
когато сънищата се прозяват.
Когато всеки свят заменя друг...
Когато тихо питаш:
- Помниш ли,
онази бяла къща,
океана,
моя танц,
и пясъка, и песните, и огъня ?
Когато с пръсти галя сянката
и глухо отговарям:
- Помня...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
