8.02.2017 г., 14:58 ч.

Помня 

  Поезия
552 0 8

Ще си спомням за тебе със гняв,

щом будуваха моите нощи.

Развълнува ми разума здрав,

настървено да плаче за още.

 

Ще си спомням за тебе със скръб,

нямам думи, с които да кажа -

и за миг не обърна ми гръб,

даже с риск гордостта ти да смажа.

 

Ще си спомням за тебе със плам,

щом над устните шепне молитва.

Да! Крилата ме правиш, аз знам,

ненаситна към теб да отлитна!

 

07-02-2017 г.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??