Feb 8, 2017, 2:58 PM

Помня

  Poetry
1K 0 8

Ще си спомням за тебе със гняв,

щом будуваха моите нощи.

Развълнува ми разума здрав,

настървено да плаче за още.

 

Ще си спомням за тебе със скръб,

нямам думи, с които да кажа -

и за миг не обърна ми гръб,

даже с риск гордостта ти да смажа.

 

Ще си спомням за тебе със плам,

щом над устните шепне молитва.

Да! Крилата ме правиш, аз знам,

ненаситна към теб да отлитна!

 

07-02-2017 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Вълова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...