Ще си спомням за тебе със гняв,
щом будуваха моите нощи.
Развълнува ми разума здрав,
настървено да плаче за още.
Ще си спомням за тебе със скръб,
нямам думи, с които да кажа -
и за миг не обърна ми гръб,
даже с риск гордостта ти да смажа.
Ще си спомням за тебе със плам,
щом над устните шепне молитва.
Да! Крилата ме правиш, аз знам,
ненаситна към теб да отлитна! ...