Помня те
 

Помня те.
Не се забравя...
Всяка обич има топлина,
стои в една прегръдка-
бездиханна,
не заличена
нашепваща следа.
Понякога отлиствам
да я видя,
събуждам я.
Нека погори.
Толкова в мен
съм я горяла -
не успя, да прегори.
И пак я връщам
в страницата стара
Нека понякога шепти.
Не дадохме на нея вяра,
но времето -
не я истри.
А после...
оставих я за после,
когато пак се разкрещи,
да я утеша,
че ще припламва нощем
в тихото,
където си я скрих.
Без думи си я нося, 
и място и открих,
по-близо до сърцето. 
Болката прикрих.