28.04.2010 г., 12:03

Помогни ми

740 0 6

Помогни ми да намразя този свят,
да обичам на инат. Да бъда строга.
(Когато двете ми ръце са Рай и Ад -
и Дяволът, и Бог изглеждат хора)

Помогни ми да не вярвам в чудеса.
(И без друго всичко в мен е на изчерпване).
За виновните, невинна ще е тя,
за останалите... просто твърде грешна.

Помогни ми да живея безпределно.
(Не искам къща. Нито покрив - а луна).
Макар и слаба, някак си ще оцелея
до края на света. И след това.

Помогни ми за секунда да съм жива
(не искам повече, защото ще е хубаво).
Като млада баба беше самодива,
наследих от нея зимата. И името.

Помогни ми да помогна и на себе си
(че приятел в нужда, казват, се познава).
Но внимавай! Да не стане като предния,
опита се. Не стана... и избяга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Друга Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Супер!!!
  • Преплитат ми се два стила...

    (Когато двете ми ръце са Рай и Ад -
    и Дяволът, и Бог изглеждат хора).
    .....

    Макар и слаба, някак си ще оцелея
    до края на света. И след това.

    Силната метафора, която минава през теб и дълго след това не те напуска и така нареченото почти лично споделяне...

    Навярно това е конкретно послание.

  • не знам, май не го разбрах...аз искам от инат да не обичам, но нещо не ми се удава, а ти искаш на инат да обичаш...
    Много ми хареса "(не искам повече, защото ще е хубаво).! И още...тези всичките дето са в кавички!!!
  • Друга е поезията ти!
    Страхотна!
  • Хм, трудна работа... много ще бягат. Високо вдигната е летвата ти. И поезията ти е високо. Отличен от мен и за това ти произведение!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...