Празна стая.

Тупти сърцето. Самота.

Недей приказва.

Почуствай! Мен! Сега!

Крясък! Само спомен

сив и тъжен

от душата

                    изпит...

                    убит...

Стой, мисъл нежна...

Усмивката ми се разля...

Желание. Страст. Отрова!

Спасение греховно, удави ме!

Помоли се! Помоли се...

Плачеща откривам

страх. Пълзи и той

по бяла кожа,

по дългата коса.

Черно. Бяло. Сън. Реалност.

Не! Недей! Помоли се...

Бъди с мен...

Обречи ме!

Освободи се!

Сълза. Отново писък.

Ужасяващи тръпки...

Полето на любовта...

Убийство! Не! Недей!

Помоли се...