Помощ, луд съм
Луд съм, да, луд, че те обичам,
луд съм, все проблеми си навличам...
Няма мойта пуста лудост край
просто луд съм – до безкрай.
От кога съм луд, се питам аз?
Откакто видях твойте очи,
очи по-кристални от елмаз,
мисля ли за тях - мисълта бучи.
Не мога да се концентрирам,
нали от любов съм болен,
в лудостта си агонизирам,
цикълът сега е алкохолен...
И няма в мене вече радост,
само някоя и друга гадост,
не чувам песните на птиците,
безбройни са сега частиците...
Мъча се някак си да ги сглобя,
но сякаш все повече ги дробя...
Нещо не се получава схемата,
сигурно съм сбъркал темата...
В тази тема не мога да навляза,
Луд съм, не ме пускат да изляза.
Затворен съм между четири стени,
и вратите са добре залостени.
Ще посмееш ли да ги счупиш ти?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Георгиев Всички права запазени
Харесах!
