Поне опитах
Поне опитах
Събудих се с мисъл една,
Събудих се с мисъл една,
че искам тебе да видя.
Да зарадвам моята душа,
да тръгна по твоята диря.
По пътя си плахо крачех,
но имах надежда една.
Отдавна вече не плачех,
а сега прокапа сълза.
Пареше тя на лицето,
но бях с вдигната глава.
Нищо не остана от детето,
отиде си и то сега.
Поне всичко ти казах,
макар да бяха думи две.
А дали от теб се отказах,
или те иска мойто сърце?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
