Поне веднъж
ПОНЕ ВЕДНЪЖ
Моля се тя да е моята пролет –
вече дотегнаха сиво и лед!...
Стига играл съм все грешната роля,
нека веднъж в любовта съм с късмет.
Нека веднъж ме обича онази,
влюбен в която оказвам се пак,
или поне като прах да не сгази
моите думи на хлътнал хлапак.
Нека да бъдат последният пристан
нейните нощно-небесни очи,
дето душата ми зла и нечиста
мир да намери и топли лъчи.
Вече дотегнаха сиво и лед,
нека веднъж в любовта съм с късмет!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Раммадан Л.К. Всички права запазени
