5.09.2006 г., 1:16

ПОНЯКОГА

1.3K 0 10
Понякога оставам сам
и ми е скучно
обикновенно се случва вечер
когато се спусне мракът
и...
ЗАПОЧВАМ ДА МИСЛЯ ЗА СЕБЕ СИ

Понякога става така...:
намирам се сред тълпа от хора
но се чувствам ужасно самотен
на фона на тяхната заедност
и...
ЗАПОЧВАМ ДА МИСЛЯ ЗА СЕБЕ СИ

Много често мисля за себе си
и откривам колко съм нещастен
защото когато мисля за себе си
осъзнавам колко съм сам
и как не искам да бъде така...

Понякога оставам сам
не излъгах...
понякога успявям да се впиша сред хората
и тогава се чувствам щастлив...
ПОНЯКОГА АЗ СЪМ ЩАСТЛИВ

само понякога

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може би не попадаш на точните хора, които да имат еднакви интереси с теб, затова се чувстваш самотен, дори сред тях...По предишните коментари на творбата ти личи, че поне тук, в сайта не си самотен...Стихът ти ми хареса.Аз също често се чувствам така...
  • Харесва ми Браво!
  • Без лоши чувства успех и на теб...
  • Ама че гадост!!!

    нещо проблем с граматиката ли имаш?
    или не само с граматиката?

    Цитат /произволен/:
    "...това, че не си усещам главата
    знай не ме прави кретен..."

    На теб харесва ли ти ?
    Двойката е от мен.

    Знаеш ли писателче какво е това...? Това са твой коментари върху мой творби... Никаде не виждам добронамереност в тях и това, че според теб съм прост също не ми изглежда добронамерено... Гергана не знам какво е писала и не ме интересува да ти кажа, но не това е начина, макар че ти няма да ме разбереш... Просто защото не искаш...
    И искам да те помоля за нещо, хайде да ми направиш един списък на неудачниците, имам странното усещане, че ти разпределяш групите... Понеже съм разпределен в тази група искам ме запознеш с тях...
    А теб като удачник искам да помоля повече да не се месиш в нещата, който пиша, защото взе да ми писва от комплексарските ти мнения. Като не ти харесва нещо не го чети, мисля че още при първия ти коментар намекнах достатъчно ясно, че нямам нужда от помоща ти. Когато пиша нещо не го пиша за да можеш ти да го осереш(извинявам се за думата) с неразбирането си. А че не разбираш начина ми на писане си личи отдалече, но не в това е проблема... Проблема е в това, че когато ти не разбираш нещо то според теб веднага става пошло и негодно, е не си ти човекът, който определя тези неща. И спри да се правиш на вездесъщ защото ставаш смешен...
  • Такааа... май ще се заформи спор... това е добре, както казват хората в спора се ражда истината, макар че според мен истината е доста относително понятие... Значи така Мая в първия ми куплет виждаш един млад човек на който му се е провалила вечерта... цитирам се "Обикновенно се случва вечер" и подчертавам ОБИКНОВЕННО... После цитираш втория куплет и наблягаш на "на фона на тяхната заедност" и го тълкуваш като неумение да се впише в колектива... но кой колектив... нима ти се вписваш във всеки колектив... а ако успяваш и ми кажеш, че въпреки това оставаш себе си просто няма да ти повярвам... Просто хората са толкова различни, че няма как да е истина...
    Писателче позволи ми преди да чуя какво ми казват хората, да чуя какво ми казва собственото ми съзнание... И на теб покрай избори ти казват да гласуваш за кой ли не, но ти гласуваш за този на който ти разчиташ, ако гласуваш въобще разбира се... Казваш "Егоизмът е зло. И грозота"... Ще си позволя да не се съглася със теб... Мисля, че просто бъркаш думата с едно друго понятие "егоцентризъм"... а това го няма в стихотворението ми. Прочети го пак и ми кажи мислиш ли, че то атакува някой... Чувстваш ли се лично засегнат от него, намираш ли някаква нотка на сарказъм спрямо някой, налага ли ти някакво мнение, налага ли мнение на другите спрямо теб... Опитва ли се да ме издигне мен като автор в култ, какво толкова лошо прави моето стихче та е така заплюто... Писателче знаеш ли какво ще ти кажа, днес прочетох един твой коментар, който звучи така (цитирам по памет простете ми ако объркам словореда)"Гергано, ама много си проста". Е не знам кое е по-грозно писателче...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...