Понякога те искам страшно много,
понякога от тебе ме боли.
Оглеждам се и тръгвам мълчаливо,
но спирам се и бягам пак към теб.
Понякога си моя ангел,
издигаш ме в далечни висини.
Понякога си моя демон
потапяш ме в тъмни дълбини.
Понякога съм мила и прекрасна,
понякога не се търпя.
Навярно иде ти да кажеш тръгвай,
но ти оставаш и хващаш ми ръка.
Понякога и някога се случва
да плачем или смеем през сълзи,
но винаги в сърцето място има
за твойте черни огнени очи.
© Йълдъз Пелтекова Всички права запазени