18.07.2007 г., 23:24

Понякога

643 0 0
***
Понякога ще идвам във съня ти,
ще поседявам тайно покрай теб
и ще се взирам в прозореца,
от който наднича бледата луна…

Звездите с поглед ще събарям,
за да ти дам и тяхна светлина,
да мога да те виждам в мрака…

И със сърцето си да те пленя,
ей тъй, докато спиш,
облегнал се на моята душа…

А ако решиш да се събудиш,
и неспокойствие съня ти разруши,
недей да се тревожиш –
сънят навярно… пак ще продължи.

Не зная колко дълго,
но ще се реша с добра цена да го платя.
Не се събуждай!

Нека този сън така да продължи,
защото тъй едва ще мога
поне така, край теб да поседя,
поне… макар за кратко.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...