Понякога
Понякога, не непрестанно.
Спомняш ли си как съм те чакала?
Че ме няма не е ли странно?
Понякога ти не сънуваш ли
ръцете ни, в едно вплетени?
Понякога, всичко отпътувало,
не искаш ли пак да го усещаме?
Понякога, в някоя непозната,
не виждаш ли моите черти?
Понякога нощем не смяташ ли
колко пъти заедно сме били?
Понякога, когато сутрин ставаш,
спомняш ли си с нежност за това,
че някога и аз до теб съм спала?
Боли ли те, че днес аз съм сама?
Понякога, когато си с друга
и целуваш нейните очи,
не очакваш ли зад ъгъла
някой да се появи?
И този някой да съм аз.
Не очакваш ли, кажи ми!?
Нима всичко между нас
от теб отиде си завинаги?
Понякога и аз се чудя,
щом си толкова студен,
защо още през нощта се будя
и се чудя мислиш ли за мен.
03.08.2001 г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени