20.09.2022 г., 11:36 ч.

Понякога и всякога 

  Поезия » Любовна
404 0 4

Понякога съм цяла самота

и трудно ти стените ми разбиваш.

Друг път съм буря в ураган

и чудиш се до мен как да стигнеш.
 

Понякога и думите ми режат като нож,

но ти кървящ дори тогава идваш

да върнеш мен и теб в едно

и отново да ме имаш.
 

Понякога и всякога все аз съм си

дори с емоции недоуловими,

но ти държиш ме до сърцето си,

и това за мен е несравнимо...
 

А аз все някога ще бъда,моля се,

не толкова перфектна, но жена.

Далеч от поривите неукротими

и толкова близо до любовта...

© Ивета Врескова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??