Понякога и всякога
Понякога съм цяла самота
и трудно ти стените ми разбиваш.
Друг път съм буря в ураган
и чудиш се до мен как да стигнеш.
Понякога и думите ми режат като нож,
но ти кървящ дори тогава идваш
да върнеш мен и теб в едно
и отново да ме имаш.
Понякога и всякога все аз съм си
дори с емоции недоуловими,
но ти държиш ме до сърцето си,
и това за мен е несравнимо...
А аз все някога ще бъда,моля се,
не толкова перфектна, но жена.
Далеч от поривите неукротими
и толкова близо до любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивета Врескова Всички права запазени
