Понякога искам
Понякога искам
Понякога искам да плача
без обяснима причина.
Да ме погълне бавно здрача,
със сенките да се размина.
Искам да се усещам лека,
да се нося редом с вятъра
над някоя малка пътека
и да събирам бели перца.
Ужас искам да усетя
и после тихо да въздъхна.
С моята любов да полетя,
от нея бавно да пресъхна.
Цялата ми сила нека вземе,
ден след ден нека ме убива.
Дори и душата ми да стене
ще знам, че съм била щастлива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
