Понякога искам
Понякога искам да плача
без обяснима причина.
Да ме погълне бавно здрача,
със сенките да се размина.
Искам да се усещам лека,
да се нося редом с вятъра
над някоя малка пътека
и да събирам бели перца.
Ужас искам да усетя
и после тихо да въздъхна.
С моята любов да полетя,
от нея бавно да пресъхна.
Цялата ми сила нека вземе,
ден след ден нека ме убива.
Дори и душата ми да стене
ще знам, че съм била щастлива.
© Стефка Георгиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
