7.01.2009 г., 13:07

Понякога мислете...

932 0 20
 

Когато завладявате пространството,

мислете и за Повелителя на времето...

Какво след битките ви ще остане...

Понякога мислете за нетленното...

 

 

Защото и богатствата, и силата са временни...

И някога плътта на пръст ще стане...

Материята със смърт е бременна...

И винаги върви към края си...

 

 

Понякога мислете за душата си!

Единствена в отвъдното ще ви последва.

Сега мислете как да я нахраните

с любов и вяра, и надежда...

 

 

Защото времето поглъща всичко...

Руши и крепостта... И храма...

А Той единствено душите ви обича,

защото всичко друго е измама...

 

 

 

P.S. Провокирано от един документален филм за Александър Македонски

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Сименова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...